7 May 2013

Report from Visoka

Greek priest

Дописка от село Висока

Дописка от село Висока, днес Оса, Солунско, вестник „Съветник“, № 29, 7 октомври 1863. Написано на солунски диалект. Правописът е запазен.


„Висока, 20 септемвриiй.

Во 24 брой на почтеннй-тъ ви вѣстникъ со радость видохме да обнародвате похвалното-то постоянство на соседни-тѣ ны единородци Леприговчани (или както Фенеръ ги вика Ерисовчани) за да не прикознаватъ искана-та отъ владикѫ-тѫ си заплатѫ. То наистина е похвално за наши-тѣ сосѣди и нiе не можихме да не сподѣлиме радость-тѫ за драги-тѣ надѣжби, що народъ-тъ чека отъ разбънденiе-то на тiя братiя. Но и за насъ нѣма ли нѣщичко да ся напише? И нiе не сме ли Бугари! Гленда се, дописникъ-тъ ви бѣше заборавилъ насъ сиромаси-тѣ, защото сме на високо мѣсто, по коя причинѫ добыхме и името-то Висока, па онъ не може отъ толку долу, дѣка се нахожда во блатистiй-тъ Солунъ, да ны виде. Ами и нiе по наша сиромашiя, като Бугари що сме, ето що направихми.

Отъ ланѣ още отворихме бугарско училище, повеке отъ любопытство да видиме да ли пѫнтъ-тъ по кой-то вьрвеше училище-то ни, сирѣчъ дотогавашното ли гърцко ученiе бѣше причина що чанда-та ни не напрендваха во образованiе-то, или нѣкоя друга? Вандишно-то обаче испитанiе на ученици-тѣ на училище-то ни изевиха истина-та. Ченда-та ны на еднѫ годинѫ озгорѣ се научиха прѣзъ майчинъ си ензикъ толко, колко во дѫлжина-та на толко-тѣ поминали години не можиха никакъ да напрендватъ по рѫковотство-то на гръцко-то ученiе. То се харно и добро, но таѫнъ годинѫ ни зѣха учитель-тъ ни во Сѣръ, дѣка го главиха за бугарскiй учитель и пѣвецъ во цьрква-та св. Антонiя, па сега не знаиме на каква стока ке паднеме, защо като досегашнiй-тъ учитель, ако не много ученъ, обаче народенъ и ревностенъ, едвамъ ли ке найдиме.

Второ що направиха Височане-тѣ, е согласiе-то со което они се упрѣха и не припознаха Солунскiй-тъ надъ Гърци-тѣ митрополитъ кюръ Неофита. Доста време лежаха затворени во Солунъ за за тѫзъ причинѫ коджабашiа-та на Н. Прев. управитель-тъ ни ги оправда и ги прати въ селото-то да си глендатъ работата-та. Г-нъ Неофитъ пѫнтоващемъ по селата нигдѣ не му дадоха нищо, а селяни-тѣ отъ селата Новосело, Хортачъ, Лайново, Айватово, Балжа, Дремиглава, Юваница (Ювезна), Лѫнгандина и друзи-тѣ по високiй ридъ, отъ Негованъ до Сухо, за да се избавуватъ по лесно отъ назбори-тѣ (надуманiе - кандѫрдисванiе), со коитѣ онъ се мѫнчеше да ги наклони за да го припознаѭтъ и да му дадѫтъ заплатѫ-тѫ, они, велямъ, прибѣгнаха на слѣдно-то: „Св.владико, Висока е най-пьрво село мегю насъ, хади първемъ тамо, нѣка те припознаѭтъ нейни-тѣ жители, нѣка ти платятъ то що сакашъ, па послѣ ке видиме и нiе, тога може да се чине нѣкое чаре.“

Неофитъ разбра, шо нужда бѣше да си вьрне стрѣли-тѣ противъ сиромашка Висока. Онъ испрати първом и поиска Височани-тѣ да ходатъ при него. Они му се отговориха устнѣ, чи не можатъ да ходатъ защо никаква работа не ги кане. Сетнѣ прати готваръ-тъ си со дiаконъ-тъ да ги готватъ мѣсто, защото ке грендѣлъ владика-та. Они имъ показаха ханъ-тъ, койтъ нарочито е направенъ за пѫтници. Дяконъ-тъ со готваръ-тъ се върнаха назадъ со той отговоръ, като видоха, чи никой не ги приближаваше во село-то.

Неофитъ глендащемъ постоянство-то ны и разбиращемъ, що ако ходе самъ ке му се опратъ Височане-тѣ юначке, за не се осрами испратилъ е до нихъ амфиполскiй-тъ епископъ Антима, който отъ малко врѣме му е намѣстникъ. Епископъ-тъ дойде въ Висока; слезналъ во гостиница-та, защото кѫщи-тѣ височански иматъ низки врати, па не го берели. Повикна чорбаджiи-тѣ, мегю които се отличюва Г-нъ Димитъръ Малама, и имъ рекалъ за му плататъ по нова-та уредба на Народно-то Собранiе владищина-та, за която носе и царско ираде. Височане-тѣ му отговориха:

„Нiе никакво наше народно собранiе не знаиме да е станало, за уреди заплата на владици-тѣ. Народно-то Собраниiе за което Ваше Прѣосвещенство казувате е было гърцко и уредба-та коя оно направило се отнесува на Гърци-тѣ за Гърци-тѣ владицы. По тая мисла и Царско-то Правителство на Негово Величество всѣмилостивiй-тъ царь Султанъ Абдул-Азиса издаде и ви даде на рѫнка ираде-то, което носите. На насъ, като сме Бугаре, не се отнесува оно, но само на Гърци-тѣ. Царско-то Правителство издаде реченно-то ираде за улесненiе на Христѣни-тѣ и прѣкѫсванiе на владишки-тѣ злоупотрѣбленiя, а не за го земите вiя на рѫнци, за му искривувате смисла-та и за притѣснувате Христѣни-тѣ насила за ви плащатъ то, което не прiематъ никой отъ Христѣни-тѣ и когато само нѣколко отъ разни фенерци-владици испратени човѣци, които носеха име-то народни представители, со владишко-то само, или може бы, и на подкупници-тѣ имъ старѣйшини, още избиранiе, сѣ енвиха в Ц/градъ като прѣдставители на христiанскiй-тъ народъ па се собраха та направиха устави и уредби за владишки заплати и пр. По той начинъ они излагаха и народъ-тъ христiанскiй, кого лънживо преставуваха и Царско-то Правителство което довѣрещемъ надъ пълномощни-тѣ имъ подписани само от разни велможи, кои-тѣ бѣха се събрали тога, - не зборваме за друзи мѣста, не за насъ, во Солунъ - нарочнѣ затова и подвьрдени отъ фенерскiй-тъ митрополитъ, хи приѣ и справедливо за представители, па подтвърди нихни-тѣ рѣшенiя, като народна христенска воля. По вiя причини, согласнѣ со царска-та воля, нiе ке прiемаме тiя уредби цьрковни, коитѣ по царска милость ке излезатъ отъ народно ни собранiе во Цариградъ, и во койтъ ке се представляваме. Онiя коитѣ подписаха пълномощiе-то на Киркочо, представитель, как-то казувате на цѣла Мѫнкедонiя (πάσης Μακεδονίας), онiя пакъ сѫ длъжни за прiематъ и рѣшенiя-та на това собранiе, во което хи представуваше онъ, и та е мислиме смисла-та на царско-то ираде, що носите, и което нiе почитащемъ съ дѫлбоко уваженiе го бакнуваме и надъ глави-тѣ ни го турваме, но прътивъ негова благодѣтелна и народоспасителна воля неможиме да вървиме.“

- „Е глави, глави! големи и дебели бугарски! се отговори епископъ-тъ, сакате да се сапротивете на добро-то, което Велика-та Цьрква майка-та ви се гриже да ви чине, па ке си загубите секакви добрини и ке се расите отъ коренъ!“

- „Нiе, никакво добро не чакаме отъ мащеха-та ни гърцка В.Цьрква. Секое добро нiе го чекаме отъ Милостиво-то ни Правителство на Н.Вел.Султанъ-тъ, онъ ни е татко, онъ и майка! никого друго не познаваме надъ глави-тѣ ни господарь, и никой другъ надваръ отъ Н.Величество нѣма право за се гриже за насъ, коитѣ му сме вѣрни подданници, и само на негова-та щедра милость и отческа грижа се надѣваме за добиванiе-то на цьрковни-тѣ ни правдини и за напрѣдка-та на наше-то умственно развитiе и вообще за благоденствiе-то на ситѣ подданици, що лежатъ подъ славнiй му щитъ. Богъ за му уячява Държава-та и за му дарува благополучни дни, па на негова животъ нѣма да се плашиме, че е възможно да се рассипиме отъ гоненiя-та на душмани-тѣ на обще-то добро!“

Епископъ-тъ си побѣгна осраменъ и само Айватово се принуди за заплати на митрополитъ-тъ 17 лири турски, защо не имъ освящаваше цьрквата. Неофитъ тiя пари хи слага за заплата-та му, но селяне-тѣ хи слагатъ за освященiе-то на цьрква-та имъ. Нie се научихме, че онъ отъ ядъ отиде во св.Горѫ. Богъ да му просте грѣхове-тѣ!

Отъ брой 100 на гърцкiй-тъ вѣстникъ Анатоликосъ Астиръ се извѣщаваме, че отъ Солунъ се избралъ за избиранiе-то на гъркiй-тъ патрикъ представитель Г-нъ Димитрiй А.Икономо, или какъ Солунъ го знае Балдадоро. Анат.Астиръ, се разбира, като казува че се избралъ отъ Солунъ, подразумѣва че той почтенъ господинъ и гражданинъ ке представи во гърцка-та цьрква само димогеронди-тѣ Солунци, гърцки-тѣ подданници и нѣколко още Цинцари, а не епархiя-та солунска, защото епархiя-та не се опитала за това нѣщо, и първъ пѫнть сега отъ Анат.Астиръ чюе за него. Обаче и ако се опитуваха села-та и Българе-тѣ, отъ градъ-тъ не ке се бъркаха на подобно дѣло.

Настоятелството на училище-то ни прiело единъ листъ отъ Българска Пчела даромъ испратенъ отъ настоятелството ѝ въ Солунъ, но не знаиме кой е посвятитель-тъ му. Кой и да е обаче, цѣло село му обенвуваме наше-то благодаренiе и признателность за посвенщенiе-то му. Тоже и единъ родолюбецъ отъ Сѣръ ни испраща даръ единъ листъ отъ Съвѣтникъ, кому изевихме частно и писменно наше-то благодаренiе и признателность. Желаещемъ обаче, щото благодаренiе-то на единъ родолюбецъ да не е извѣстно само въ колело-то ни, но и во обще-то на народъ-тъ ни, нiе извенуваме и прѣзъ вѣстникъ-тъ тая обща на селяни-тѣ ни признателность, коитѣ до сега не знаили были, нито видѣли вѣстници на майчинъ си ензикъ.

Дано си-тѣ Бугари заможни да вьрлатъ вниманiе-то си кѫдѣ злощастна-та и сиромашка-та вая бугарска страна.“

Report from Visoka

Report from the village of Visoka, today Hossa, near Solun, newspaper „Savetnik (Advisor)“, Issue 29, October 7, 1863. [1] Written in Solun dialect with original spelling.

„Visoka, September 20.

We were glad to see that in Issue 24 of your respected newspaper you published the laudable persistence of our neighbouring congeners of Leprigovo (or as Phanar says, Erisovo) in not giving the pay requested from them by the Mitropolite. This is truly laudable for our neighbours and we cannot but share the joy for the dear hopes that the disobedience of our brothers gives to our people. But isn't there anything to write about us? Are we not Bulgarians, too! It seems that your correspondent forgot us, the poor folks, because we live on a high place by which reason we got the name Visoka (high), so he cannot see us from below, from the boggy Solun. Although we are poor, we are Bulgarians, so this is what we did.

Since last year we opened a Bulgarian school, mostly because we were curious to see if the way our school was going, that is, the former Greek school, was the reason our children are behind with their education, or there is some other reason. The last exam of the pupils of the new school, however, showed the truth. Our children learned so much through their mother tongue for little more than a year that it was more than they learned in so many years of Greek education. It all went well, but this year they took our teacher in Ser [2] where they hired him for a Bulgarian teacher and a singer in St. Anthony church so now we do not know if we will be lucky with the new teacher because it is hard to find a person like our previous teacher: he was not much learned but he was kind and zealous.

The second thing that we, the Visoka folks, did, was the consensus with which we resisted and didn't recognize the Greek Solun Mitropolite cure Neophyte. Because of this, [some of our people] were imprisoned for a long time in Solun but His Excellence the Prefect acquitted them and returned them in the village to mind their business. Mr. Neophyte when he travelled through the villages, they didn't give him anything, and the peasants from the villages Novo selo, Hortach, Laynovo, Ayvatovo, Balzha, Dremiglava, Yuvanitsa (Yuvezna), Langandina and the others along the high ridge from Negovan to Suho in order to avoid easier the wheedling (cajoling, coercion) with which he tried to make them acknowledge him and give him his pay they said the following: „St. Mitropolite, Visoka is the first village among us, go there first, let its villagers recognize you, let them pay you what you want and then we will see, we may do some bargain.“

Neophyte realized that he had to point his arrows against the poor Visoka. He first sent to ask Visokans to go to him. They answered orally that they could not go to him because they had no business there. Then he sent his cook with his deacon to prepare his arrival. They showed them the inn which was build especially for travellers. The deacon and the cook went back with this answer when they saw that no one approached them in the village.

Neophyte, seeing our persistence and realizing that if he came alone he would be resisted by the brave Visokans, did not want to be humbled and sent the Amphipol bishop Antim who is his deputy for some time. The bishop came to Visoka; he went down to the hotel because the Visoka houses have low doors through which he couldn't pass. He called the rich men, first among them Mr Dimitar Malama and asked them to pay for the Mitropoly according to the new regulation of the People Assembly for which he carried a Sultan decree. The Visokans answered:

„We do not know about any our People Assembly taking place that regulates Mitropolite pay. The People Assembly for which Your Holiness talks about has been Greek and the regulation that it passed applies to Greeks for Greek Mitropolites. For this purpose the Government of His Majesty the merciful Sultan Abdul Azis issued and gave in your hand the decree that you carry. It does not apply to us, the Bulgarians, it applies only to Greeks. The Sultan Government issued the said decree to ease the Christians and stop the Mitropolite embezzlement and not for you to carry it around and distort its meaning to press Christians to pay such money that no Christian can accept and that only some of various people chosen by Phanariot Mitropolites which bore the name people representatives, though chosen only by the Mitropolites or, maybe also by their corrupt elders, appeared in Istanbul as representatives of the Christian people to meet and make orders and regulations for Mitropolite pays, etc. In this way they lied to both the Christian people whom they falsely represented and the Sultan Government who trusted their power signed by various dignitaries which were gathered there – we do not talk about other places, not about us, in Solun – and especially for this confirmed by the Phanar Mitropolite who accepted them as representatives and confirmed their decisions as the will of the Christian people. For this reason, according to the will of the Sultan, we will accept such church regulations which by Sultan's grace will come out from our People Assembly in Istanbul and in which we shall be represented. Those who signed the powers of Kirkocho, as you say, a representative of the whole Macedonia (πάσης Μακεδονίας), they will have to accept the decisions of this Assembly, too, in which he was representating them, and we think this is the reason of the Sultan's decree that you carry, and which we cherish a deep respect for; we kiss it and put it above our heads but we cannot go against his beneficial people-salvational will."

- „Eh, heads, heads! big and thick Bulgarian heads!", answered the bishop, "you want to resist the good that the Great Mother Church cares to do to you so that you will lose all benefice and will be eradicated!“

- „We do not expect any good from our step-mother the Greek Great Church. We expect all good from our graceful Government of His Majesty the Sultan, he is our father and mother! we do not know of any other master above our heads, and no other than His Majesty has the right to care for us which are loyal subjects, and we expect only his graceful mercy and fatherly care to achieve our religious rights and advance in our mental development and altogether the well-being of all subjects which are under his glorious shield. Let the Lord strengthen his State and grant him successful days, and while he is alive we won't be afraid that we will be dispersed by the attacks of our enemies for our common good!“

The bishop ran away ashamed and only Ayvatovo had to pay 17 Turkish lires because otherwise he didn't want to bless their church. Neophyte thinks that these money are his pay but the peasants think that the money are for blessing their church. We learned that in his anger he went to Holy Mountains [Aton]. God forgive his sins!

From Issue 100 of the Greek newspaper Anatolikos Astir we learn that from Solun they elected as representative Mr Dimitry A. Ikonomo, or, as Solun knows him, Baldadoro for the election of Greek Mitropolite. Anatolikos Astir, it seems, when it says that he is elected from Solun, it implies that this respected notable and citizen will represent in the Greek Church only the dimogeronds [3] of Solun, the Greek subjects and several Tsintsars, but not the Solun diocese because the diocese did not attempt this and hears about this for the first time from Anatolikos Astir. However, although the villages and Bulgarians tried this, the town did not want to participate in such action.

Our School Board received a sheet of Bulgarian Bee sent as a gift from its Board in Solun, but we do not know who is the person behind this. Whoever he is, the whole village devotes to him our gratitude and acknowledgement for his gift. Also, a patriot from Ser sends us as a gift a sheet from Savetnik, to whom we sent privately and in writing our gratitude and acknowledgement. Wishing, however, that the gratitude to a patriot is not known only in our circle but also in the community of our people, we publish through the newspaper this common for all peasants gratitude who until now didn't know and didn't see newspapers in their mother tongue.

Let all well-to-do Bulgarians direct their attention to this unfortunate and poor Bulgarian country.“

Notes

1. Reprinted by Martin Hattala in the Croatian newspaper Kniževnik, Zagreb, 1865, 2:471-474.

2. The name of this teacher is Hristodul Bozhinov from Visoka. He translated from Greek to Bulgarian to his students and gave sermons in Bulgarian in the local church.

3. Council of Elders (Greek: Δημογεροντία). The Elders represented each village and were elected locally.

No comments:

Post a Comment